... за последно
Обичам те, но не като на кино
и не като в забравен стар роман...
Обичам те поне наполовина
от драмата в сюжета пожелан.
Обичам те без думи и без рима -
нагледах се на толкова "любов":
вратата е отворена и в зима -
обичам те и в снежния покров...
Разлистени усмивка след усмивка
изгарят битието ми в пожар...
Убивам те, за малко, на почивки,
за да изтлея в огъня ти стар.
... и онзи стон, изтръгнат като крясък…
... и онзи миг, докосващ лудостта…
Заравям те във шепата от пясък,
която във ръката си държа...
А после гледам как изтичаш нежно,
обичайки живота с устрем нов...
Обичай ме... за малко, за последно
ще ти говоря, няма от любов...
© Нели Господинова All rights reserved.
