20.06.2008 г., 12:15

За признателност

1.2K 0 10

Заслужи си признание от мене

перфектно и добро момче,

за няколко години време

приех те като собствено дете.

 

Елегантно завладя душата ми,

не ми направи думата на две,

дано и аз могла съм някак

да разчувствам твоето сърце.

 

Ти винаги решение намираш

за всичко и за всички у дома,

и успяваш все да ни разбираш,

независимо от твоите дела.

 

Мъжество в едно със нежност,

това си ти във комбинация,

когато си във къщи - свежест

е огряла всичко с грация.

 

И за туй със две-три думи

благодарим ти, че си с нас,

готови сме по стръмни друми

със теб да сме до сетен час.

 

С най-топли чувства и признателност на зет ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • БЕЗ КОМЕНТАР!Това е самата истина!Искреността ти просто струи отвсякъде!УНИКАЛНА СИ !Кефиш ме.
  • А, леле...
    Поздрави!
  • Не бях чела стих от тъща за зет! Късметлия е това момче!
  • Сладурана!
    РР: Напиши стих и за снаха, че след някоя и друга година да мога да го използвам!/и дано е заслужен де/
    Без майтап!
    Прегръщам те, мила!
  • Нежност и обич...за нашите деца...
    прекрасно поетично посвещение...с обич, Гинка.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...