29.09.2011 г., 16:04

За произхода на живота

707 0 8

 

 

Някога,

преди на земята да има живот,

преди да има кивот,

преди да има атланти,

имало само кванти.

 

Мънички – като точици,

тънички - като плочици;

с дупчица по средата.

 

После,

край река Вит,

паднал метеорит.

 

С пришълци.

 

Мънички като точици,

тънички като плочици.

С клечица по средата.

 

И един пришълèц бил вдовец.

 

Той се любил

със земните кванти,

и се родили мутанти.

 

Те растели,

и се размножавали,

и към всичко се приспособявали.

 

Ставали риби в морето,

птици в небето,

червеи, ябълки, дини,

моркови и пингвини,

скорпиони, питони, елени,

бели мечки, хиени,

моржове и кратуни,

слонове и маймуни …

 

Най-накрая в простора

се появили и хора.

 

Всички -  

и тревопасни, 

и хищници, и безопасни,

дребни мравки, дървета гиганти –

сме от тези мутанти.

 

Вервайте!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!!!!!.........
  • Не само като точици, Нининини, а като микроточици са били!Илко, за тебе и аз зная, че си много и начетен, и много разумен поет!Поздрави и на тебе, Котел, и се радвам че си се замислила - много рядко качество впрочем. Верен, а твоето възклицание "Бяс!!!" не разбрах към какво да го отнеса? А, Таня, ти правилно забеляза и си права че Ева е била преди Адам. Първите организми са били само женски или в по-голяма степен женски; мъжкото начало се е появило по-късно.
    Прочее две неща си харесвам в стихчето. Първо, че въпросният пришълец, който се любил с квантите не е бил обвързан, а вдовец - което показва колко морални са били предците ни; и второто - че метеоритът е паднал край река Вит, и следователно животът в този му вид най-напред е възникнал по нашите земи - още един повод за гордост.
  • ... а ако и земните кванти са били с клечици по средата...? ... много яко описание на женското начало... на Земята... Ева преди Адам...
  • Бяс!!!
  • Оле...защо се замислих?/голяма грешка/Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...