За пропуснати влакове щастие
Тя те търси със поглед отчаяно, тебе те търси!
А защо ли? – едва ли тук някой ще може да каже.
Аз преминах за стола на цирка прилежен реда си
и потънах във мрак, без да видя очите й даже.
И когато след час по програма спектакълът свърши,
а под купола лампите грейнаха в светлите арки,
аз видях! – твоят поглед изгарящ така ме разтърси,
че пленен, омагьосан след теб тръгнах в стъпките малки.
Ти навярно усещаше сянка отзад със гърба си,
но не хукна напред, а забави до ъгъла крачка.
В тази улица, пуста и тиха, аз бях на ръба си
да докосна мечтата с ръце, като скъпа играчка.
Но отминах самотен. Под бледата улична лампа,
зърнах поглед стаен във почуда голяма и болка...
Колко често съдбата ни хвърля на глухата рампа
след пропуснати шеметни влакове щастие, колко!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
