За пропуснати влакове щастие
Тя те търси със поглед отчаяно, тебе те търси!
А защо ли? – едва ли тук някой ще може да каже.
Аз преминах за стола на цирка прилежен реда си
и потънах във мрак, без да видя очите й даже.
И когато след час по програма спектакълът свърши,
а под купола лампите грейнаха в светлите арки,
аз видях! – твоят поглед изгарящ така ме разтърси,
че пленен, омагьосан след теб тръгнах в стъпките малки.
Ти навярно усещаше сянка отзад със гърба си,
но не хукна напред, а забави до ъгъла крачка.
В тази улица, пуста и тиха, аз бях на ръба си
да докосна мечтата с ръце, като скъпа играчка.
Но отминах самотен. Под бледата улична лампа,
зърнах поглед стаен във почуда голяма и болка...
Колко често съдбата ни хвърля на глухата рампа
след пропуснати шеметни влакове щастие, колко!?
© Иван Христов All rights reserved.
