Силна болка.
Тресе се тялото.
Времето се върти.
Всичко пропада.
Силна болка.
Не спира за миг.
Време, крясък,
В едно се сливат.
Няма почивка за болката.
Няма причина за болката.
Момичето се е свило
В ъгъла, на земята.
За миг поглежда,
Вижда стената.
Вижда.
Вижда.
Добре!
Дайте одеало!
- Не, не и болници!
- За пръв път ли е?
- За пръв път толкова силно.
- Добре. Хвани ми ръката.
- Не исках да става така.
- Да, по дяволите! Знам.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени