1.02.2012 г., 10:22

За първи път

720 0 0

  За първи път
  аз те видях
  с тъжни очи
  и те спрях.
  И те попитах:
  - Кажи, красавице,
  защо е тъжно
  твоето лице?

  Ти плахо спря
  и ме погледна
  тогава разбрах,
  че това е съдба!
  Но не посмях
  ръка да протегна!
  Ти си отмина,
  а аз онемях...

  Не вярвах, че любовта
  може да носи тъга.
  Мислех, че тя
  е най-красивата дума
  в света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...