За първи път
аз те видях
с тъжни очи
и те спрях.
И те попитах:
- Кажи, красавице,
защо е тъжно
твоето лице?
Ти плахо спря
и ме погледна
тогава разбрах,
че това е съдба!
Но не посмях
ръка да протегна!
Ти си отмина,
а аз онемях...
Не вярвах, че любовта
може да носи тъга.
Мислех, че тя
е най-красивата дума
в света...
© Димитър All rights reserved.