rudin (Иван Христов)
865 1445
10.11.2012 г., 18:51 ч.

За ревността 

  Поезия » Друга
438 0 5

Когато силно ме ревнуват

изпитвам гняв, изпитвам бол!

И в брак, откакто съществувам,

„вината” срещам сам и гол.

 

Пред съвестта си съм причастен,

ала за тебе съм вина.

И няма пълноценно щастие

в утробата щом бди злина.

 

Че някой е погледнал скрито

вървящия до теб така,

между мъжете и жените

стои все чувство за вина.

 

И дебне ревността, и чака

отвън, пред жилищния праг.

Тя пак е пощуряла сврака

и грачи ли – не съм ти драг.

 

Но за какво ли да се кося

и за какво ли да скърбя?

Аз обич във сърцето нося

и чувствата у мен тая.

 

Да плача или да се смея,

или дамгосвам ревността,

тя нас, на пук, ще надживее

и ще вгорчава сладостта.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ревността е по-малката сестра на любовта, Ванка! Без нея не може. Сравнението й с пощуряла сврака - истинско бижу! Поздравления!
  • Не ревнувай тогава...!!!
  • Който обича, ревнува.
    Но да е с мярка...
    Добре казано!
  • Прекрасен изказ,наситен и силен...Ревността-"тя пак е пощуряла сврака" и надживява всичко и всички,готова да вгорчи и най-сладкото!6
  • ревността е хубаво нещо, братле, но с мярка!
    щипка сол няма да навреди, а даже ще даде по добър вкус ми се струва... всичко прекалено вреди!

    поздравления!!!
Предложения
: ??:??