За ревността
Когато силно ме ревнуват
изпитвам гняв, изпитвам бол!
И в брак, откакто съществувам,
„вината” срещам сам и гол.
Пред съвестта си съм причастен,
ала за тебе съм вина.
И няма пълноценно щастие
в утробата щом бди злина.
Че някой е погледнал скрито
вървящия до теб така,
между мъжете и жените
стои все чувство за вина.
И дебне ревността, и чака
отвън, пред жилищния праг.
Тя пак е пощуряла сврака
и грачи ли – не съм ти драг.
Но за какво ли да се кося
и за какво ли да скърбя?
Аз обич във сърцето нося
и чувствата у мен тая.
Да плача или да се смея,
или дамгосвам ревността,
тя нас, на пук, ще надживее
и ще вгорчава сладостта.
© Иван Христов All rights reserved.
