imperfect (Яна)
274 2097
31.05.2012 г., 22:54 ч.

За самотата 

  Поезия » Любовна
712 0 9

За самотата

 

 

Замаяна и бледа, без посока

по пътя самотата ми върви.

Ухае на сълзи и малка водка

и в погледа ù слънцето кърви,

 

но ето, тя почти е във дома си -

сърцето на нещастния поет.

Понякога съзнателно я търся,

но номерът ù вечно е зает.

 

Навън вали. Листата сухи падат

с килим да стоплят хладната гора.

Сълзите мои шепнат на площада:

"Самотно ù е. Той дали разбра?"

 

Дари ме с обич, инак ще угасна -

ще падна в плен на пламъкът горещ.

Сърцето ми догаря - лъч неясен,

мъглива светлинка от бяла свещ...

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за вниманието
  • Изстрадан е този стих!
    Ръкопляскам ти, Янче!
    Ще те следя по-сериозно в бъдеще.
  • Безкрайно съм щастлива, че стихът ми те е докоснал, Ваня!
    Ники, права си, може би друго заглавие би придало малко по-завършен вид на цялостния замисъл на творбата... Мисля да го нарека "За самотата". Как ви звучи?
    Мишо, сърдечно благодаря Не се натъжавай!
  • Изплакан стих! Вик за обич!
    Харесах, но се натъжих малко!
    Поздрави, Яна!
  • Яна, не може да сложиш такова заглавие и да го оправдаеш с последния си куплет. Ако е така, как ще обясниш останалите куплети? Те остават извън текста, буквално увисват. Според мен трябва да се помисли за друго заглавие.
  • Заглавието, наистина не е много подходящо, но пък стихът е хубав и доксва сърцето за което те поздравявам!Без да ти давам съвет, като заглавие го виждам- "Самотата"!
  • Ники, думите от последния куплет са именно същинското писмо към самотата
    Станислава, благодаря много!
  • Mnogo nejno
  • Къде е писмото обаче...
Предложения
: ??:??