За самотата
За самотата
Замаяна и бледа, без посока
по пътя самотата ми върви.
Ухае на сълзи и малка водка
и в погледа ù слънцето кърви,
но ето, тя почти е във дома си -
сърцето на нещастния поет.
Понякога съзнателно я търся,
но номерът ù вечно е зает.
Навън вали. Листата сухи падат
с килим да стоплят хладната гора.
Сълзите мои шепнат на площада:
"Самотно ù е. Той дали разбра?"
Дари ме с обич, инак ще угасна -
ще падна в плен на пламъкът горещ.
Сърцето ми догаря - лъч неясен,
мъглива светлинка от бяла свещ...
© Яна All rights reserved.
