2.09.2009 г., 22:43

За сбогом

926 0 0

За сбогом

 

Не искам аз любов назаем.

Не искам празен поглед да ме гледа.

За чувствата неща да плащам наем.

Защо съдбата с мен е тъй проклета?...

 

Не мога ласките ти аз да прося.

От безразличието ти ме боли.

Душата ми е сякаш боса.

И капят от очите ми сълзи...

 

Не искам любовта да е насила.

Тя трябва да е истинска и искана,

тогава само е наистина красива.

Прости...

но ориста ми не е с тебе писана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...