13.01.2007 г., 17:49

...за секундата плаха, която ранява...

901 0 23


...за секундата плаха, която ранява...

Тази вечер безлунен е моят прозорец

И безпламенен синият скут...

Тишината с часовника яростно спорят,

А светът се превръща в огромен приют,

В който всеки душата си някак спасява

От безлунен прозорец, от безпламенен скут,

От секундата плаха, която ранява,

От безмълвната песен, от обич-приют....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дивна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • mariniki (Магдалена Костадинова) - умееш да насърчиш човек! благодаря ти!
  • наистина много красива поезия...!
  • feia (Вилдан Сефер) - ласкаеш ме, но е приятно..., а това е написано действително в момент на очакване..
  • Невероятна поетеса си!
  • очарователен коментар, направо комплимент

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...