...за секундата плаха, която ранява...
Тази вечер безлунен е моят прозорецИ безпламенен синият скут...
Тишината с часовника яростно спорят,
А светът се превръща в огромен приют,
В който всеки душата си някак спасява
От безлунен прозорец, от безпламенен скут,
От секундата плаха, която ранява,
От безмълвната песен, от обич-приют....
© Дивна Todos los derechos reservados