13 ene 2007, 17:49

...за секундата плаха, която ранява...

  Poesía
906 0 23


...за секундата плаха, която ранява...

Тази вечер безлунен е моят прозорец

И безпламенен синият скут...

Тишината с часовника яростно спорят,

А светът се превръща в огромен приют,

В който всеки душата си някак спасява

От безлунен прозорец, от безпламенен скут,

От секундата плаха, която ранява,

От безмълвната песен, от обич-приют....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дивна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова) - умееш да насърчиш човек! благодаря ти!
  • наистина много красива поезия...!
  • feia (Вилдан Сефер) - ласкаеш ме, но е приятно..., а това е написано действително в момент на очакване..
  • Невероятна поетеса си!
  • очарователен коментар, направо комплимент

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...