Jan 13, 2007, 5:49 PM

...за секундата плаха, която ранява...

  Poetry
899 0 23


...за секундата плаха, която ранява...

Тази вечер безлунен е моят прозорец

И безпламенен синият скут...

Тишината с часовника яростно спорят,

А светът се превръща в огромен приют,

В който всеки душата си някак спасява

От безлунен прозорец, от безпламенен скут,

От секундата плаха, която ранява,

От безмълвната песен, от обич-приют....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дивна All rights reserved.

Comments

Comments

  • mariniki (Магдалена Костадинова) - умееш да насърчиш човек! благодаря ти!
  • наистина много красива поезия...!
  • feia (Вилдан Сефер) - ласкаеш ме, но е приятно..., а това е написано действително в момент на очакване..
  • Невероятна поетеса си!
  • очарователен коментар, направо комплимент

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...