13 янв. 2007 г., 17:49

...за секундата плаха, която ранява...

900 0 23


...за секундата плаха, която ранява...

Тази вечер безлунен е моят прозорец

И безпламенен синият скут...

Тишината с часовника яростно спорят,

А светът се превръща в огромен приют,

В който всеки душата си някак спасява

От безлунен прозорец, от безпламенен скут,

От секундата плаха, която ранява,

От безмълвната песен, от обич-приют....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дивна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • mariniki (Магдалена Костадинова) - умееш да насърчиш човек! благодаря ти!
  • наистина много красива поезия...!
  • feia (Вилдан Сефер) - ласкаеш ме, но е приятно..., а това е написано действително в момент на очакване..
  • Невероятна поетеса си!
  • очарователен коментар, направо комплимент

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...