18.03.2016 г., 7:49

За силните момичета

1.2K 0 7

Цял живот чакам обичане,

припознах се в толкова хора,

толкова приказки отричах,

че се напоих с умора.

 

И в търсене на доблести у вас

без да усетя измих си мечтите, 

и от голямата мощна утопия

останаха само следи по звездите.

 

Така и не срещнах мъж, 

от онези в дебелите книги,

които водят своите скъпи красавици

по неотъпкани пътеки с изобилия.

 

Които да чертаят с дъха си 

по крехките ми клепки безграничности,

които са безстрашни и рискуващи

и искат да докоснат моето обичане.

 

Мъже, които измислят галантности,

които рискуват, целуват, обичат,

които не вярват в случайности,

които не приемат отричане.

 

Да имат наистина здрави ръце,

на които да вземат тая момичешка нежност,

но след толкова уроци, мили мъже,

диагнозата сега е безсърдечност.

 

Сега сте вече само плът.

И ни следа от вярата ми във чудесата,

благодаря, но вече някак свикнах

сама да покорявам небесата!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...