18.10.2024 г., 11:57  

За синоптичната прогноза

741 2 13

 

Признавам си, че гледам от години

прогнозата за времето у нас.

Дали ще падне сняг през тази зима

на Коледа, на плажа край Бургас.

 

Следя дали, над мен магнитни бури

ще ме налягат в утрешния ден.

Дали -  пасат от Африка -  ще брули

листата по тополите над мен.

 

Дали ще паднат лятото… градушки

по моята избушена кола.

Дали ще препеча -  чувал със чушки

на двора без да газя по слана.

 

Следя нивото - във една рекичка,

и смерчове над язовир Батак.

Но най-следя -  красива синоптичка:

висока, руса и със дълъг крак!

 

 

Юри Йовев 

октомври 2024 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ели, Доче, Миночка!!!🍀
    Няма друга като другарката Любка Кумчева! 😀
  • Тези дългокраки синИптички,
    побъркаха мъжете всички!

    Хареса ми, Юри!
  • Младежо, тука верно имаш право.
    И си припомних нявга как баща ми
    за Любка Кумчева надясно и наляво
    тръбеше, че е еталон за красота...

    По старите може би ще си я спомнят. Важното е, че синоптичките са "жени на всички времена"
  • Да си дойдем на думата! Пак момето е важното! 😀😃😄
  • Дани, Люси, хубаво ни е момето, няма да си кривим душите сега. Най хубавото на Балканите! 😀👍🍀

Синоптици

- Въртят ме коленете. Ще вали -
мърмори баба ми от сутринта.
- Щом топлината лятна отлети,
със дъжд и кал пристига есента.
- Виж, птиците как нисичко летят - ...
647 3 11

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...