За старостта
Пътеката на живота е в моите ръце.
Пътувам, а в мен отломки тишина.
Но решил съм с трепета в моето сърце
да запазя вечно нежна топлина.
Не мисля, че ще ми е много леко
да съградя наново щастието в мен.
Не се страхувам, няма да е леко,
нито ще е някакъв проблем.
Детските години са в сива пепел,
а тя покри позорно любовта.
Животът ми жестоко ме оплел
в ръцете жилави на старостта.
Мислите в мен са като лято -
нежен полъх в тялото повее.
Едно-единствено в мен е младо;
сърцето жадно да живее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Пеняшки-Плашков Всички права запазени
