За светлината в сексуалният живот на

             благородниците...

На възрастта на своята кралица

бил лорда, но от щастие цъфтял,

защото женел се за младата вдовица

на свой приятел... От резерва генерал...

Той достолепно, сам държал се на краката

застанал с нея до църковният олтар,

докосвал с умиление ръката й

и тръпнел пред божественият дар.

До полунощ вървяло тържеството,

със тостове, веселие, сплетни

и младоженците поели към леглото

за първата си брачна нощ сами...

Облечена във своята си кожа

единствено невестата била

и чакала го в брачното им ложе

с натегнати до крайност сетива...

Пристъпвал лорда бавно, но с достойнство

загледан във изящните бедра,

с увереност, че мъжкото му „войнство”

ще влезе с чест в любовната игра...

Но всичките усилия напразни

били при всеки напън пак и пак,

а лорда почнал леко да се дразни,

че ”бойното поле” е скрито в мрак...

... И позвънил, дошъл камериера,

от младост напращял страхотен мъж

и лорда казал му: „Вземи фенера

за да ми светиш и така го дръж!..”

И пак опитал, ала безуспешно,

и грабнал сам проклетия фенер:

„Не можеш нищо, светиш грешно!..”

и се сменил със младият камериер.

Младежът бързо „справил” се с жената

и тя затихнала след страстен стон,

а гордо лорда казал: „Светлината

е всичко за човешкият нагон!..”

д-р Коста Качев