13.06.2012 г., 10:10

За светлината в сексуалният живот на

596 0 2

За светлината в сексуалният живот на

             благородниците...

 

 

На възрастта на своята кралица

бил лорда, но от щастие цъфтял,

защото женел се за младата вдовица

на свой приятел... От резерва генерал...

 

Той достолепно, сам държал се на краката

застанал с нея до църковният олтар,

докосвал с умиление ръката й

и тръпнел пред божественият дар.

 

До полунощ вървяло тържеството,

със тостове, веселие, сплетни

и младоженците поели към леглото

за първата си брачна нощ сами...

 

Облечена във своята си кожа

единствено невестата била

и чакала го в брачното им ложе

с натегнати до крайност сетива...

 

Пристъпвал лорда бавно, но с достойнство

загледан във изящните бедра,

с увереност, че мъжкото му „войнство”

ще влезе с чест в любовната игра...

 

Но всичките усилия напразни

били при всеки напън пак и пак,

а лорда почнал леко да се дразни,

че ”бойното поле” е скрито в мрак...

 

... И позвънил, дошъл камериера,

от младост напращял страхотен мъж

и лорда казал му: „Вземи фенера

за да ми светиш и така го дръж!..”

 

И пак опитал, ала безуспешно,

и грабнал сам проклетия фенер:

„Не можеш нищо, светиш грешно!..”

и се сменил със младият камериер.

 

Младежът бързо „справил” се с жената

и тя затихнала след страстен стон,

а гордо лорда казал: „Светлината

е всичко за човешкият нагон!..”

 

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...