За тази обич...
Не трябваше да те обиквам...
но любовта ми скътала криле,
и някак - литна като птиче
към твоето учудено сърце...
Кой може светлина да укротява?
Кой може огъня да разбере?
Кой може да прокуди незабрава -
кажете ми - един човек поне?
Къде живее поривът на вятъра,
и той ли чувствата надига на вълни...
Нима без Слънце съществува лятото?
Нима душата може да боли?
Нима ще идваш в моя сън до края
и стъпките ти ще ме водят в плен...
Дали така ще е? – аз вече зная...
За тази обич явно съм роден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
