ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Mar 17, 2011, 12:35 PM

За тази обич...

  Poetry » Love
1.2K 0 21

Не трябваше  да те обиквам...

но любовта ми скътала криле,

и някак - литна като птиче

към твоето учудено сърце...

 

Кой може светлина да укротява?

Кой може огъня да разбере?

Кой може да прокуди незабрава -

кажете ми - един човек поне?

 

Къде живее поривът на вятъра,

и той ли чувствата надига на вълни...

Нима без Слънце съществува лятото?

Нима душата може да боли?

 

Нима ще идваш в моя сън до края

и стъпките ти ще ме водят в плен...

Дали така ще е? – аз вече  зная...

За тази обич явно съм роден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0