За теб
Когато сутрин се събудя
и ти не си до мен,
денят ми, знам - ще бъде празен,
безличен и студен.
И птичките волни няма да пеят
и слънцето златно ще се скрие за ден.
Поточето буйно в гората зелена
ще спре да говори на мен.
Когато в нощта не мога да чуя
как нежно и страстно шептиш,
сънят ми ще бъде кървава струя,
сълзите ще падат за теб.
И тъжен е всеки миг, когато далеч си,
но нося те близо в мойто сърце.
Устата пресъхна да пита къде си,
но вечно душата за теб ще зове!
29.05.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
