За теб
Когато сутрин се събудя
и ти не си до мен,
денят ми, знам - ще бъде празен,
безличен и студен.
И птичките волни няма да пеят
и слънцето златно ще се скрие за ден.
Поточето буйно в гората зелена
ще спре да говори на мен.
Когато в нощта не мога да чуя
как нежно и страстно шептиш,
сънят ми ще бъде кървава струя,
сълзите ще падат за теб.
И тъжен е всеки миг, когато далеч си,
но нося те близо в мойто сърце.
Устата пресъхна да пита къде си,
но вечно душата за теб ще зове!
29.05.2007г.
© Елица All rights reserved.
