25.07.2008 г., 9:25

За теб

2.1K 0 4
А колко дълго чаках да те зърна... И вярвах истински в теб...
Светлината бавно напусна морския бряг,
студеният вятър понесе вълните в див бяг,
последен миг на надежда и безкраен мрак...
А как копнеех да те прегърна... И заедно да вървим напред...
В далечината китарен звън отшумя,
глас мистичен отнякъде долетя,
последен стих и после тишина...
Жадувах да бъдеш до мен... Мразех своето сърце от лед...
След мигове кошмарни в плен на нощта,
лъч огнен разсече гъстата мъгла,
предвещавайки красотата на деня...
Ти внесе слънцето в моя ден... Светлината носеше в теб...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дес Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....