А колко дълго чаках да те зърна... И вярвах истински в теб... Светлината бавно напусна морския бряг, студеният вятър понесе вълните в див бяг, последен миг на надежда и безкраен мрак... А как копнеех да те прегърна... И заедно да вървим напред... В далечината китарен звън отшумя, глас мистичен отнякъде долетя, последен стих и после тишина... Жадувах да бъдеш до мен... Мразех своето сърце от лед... След мигове кошмарни в плен на нощта, лъч огнен разсече гъстата мъгла, предвещавайки красотата на деня... Ти внесе слънцето в моя ден... Светлината носеше в теб...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
И структурата на стиха ти е нова и оригинална (поне за мен)! Което ми подсказва колко много имам още да уча...