А колко дълго чаках да те зърна... И вярвах истински в теб...
Светлината бавно напусна морския бряг,
студеният вятър понесе вълните в див бяг,
последен миг на надежда и безкраен мрак...
А как копнеех да те прегърна... И заедно да вървим напред...
В далечината китарен звън отшумя,
глас мистичен отнякъде долетя,
последен стих и после тишина...
Жадувах да бъдеш до мен... Мразех своето сърце от лед...
След мигове кошмарни в плен на нощта,
лъч огнен разсече гъстата мъгла,
предвещавайки красотата на деня... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up