Taceria (Дес) Taceria (Дес)
7
Jul 25, 2008, 9:25 AM

За теб

  Poetry » Love
2.1K 0 4
А колко дълго чаках да те зърна... И вярвах истински в теб...
Светлината бавно напусна морския бряг,
студеният вятър понесе вълните в див бяг,
последен миг на надежда и безкраен мрак...
А как копнеех да те прегърна... И заедно да вървим напред...
В далечината китарен звън отшумя,
глас мистичен отнякъде долетя,
последен стих и после тишина...
Жадувах да бъдеш до мен... Мразех своето сърце от лед...
След мигове кошмарни в плен на нощта,
лъч огнен разсече гъстата мъгла,
предвещавайки красотата на деня...
Ти внесе слънцето в моя ден... Светлината носеше в теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дес All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0