Jul 25, 2008, 9:25 AM

За теб 

  Poetry » Love
1724 0 4
А колко дълго чаках да те зърна... И вярвах истински в теб...
Светлината бавно напусна морския бряг,
студеният вятър понесе вълните в див бяг,
последен миг на надежда и безкраен мрак...
А как копнеех да те прегърна... И заедно да вървим напред...
В далечината китарен звън отшумя,
глас мистичен отнякъде долетя,
последен стих и после тишина...
Жадувах да бъдеш до мен... Мразех своето сърце от лед...
След мигове кошмарни в плен на нощта,
лъч огнен разсече гъстата мъгла,
предвещавайки красотата на деня...
Ти внесе слънцето в моя ден... Светлината носеше в теб...

© Дес All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??