Събудих се.
Отново теб те нямаше.
И беше тъжно, празно
и почти изгаряше ме липсата
на пулса ти
и слънцето във твоите очи.
Усмихнах се.
Остават малко мигове
до нашата най-първа
първа среща
и после...
както винаги отиваш си,
а аз самотно утро ще посрещам.
Целунах те.
Макар и само мислено
и втурнах се в потока на живота си.
Остана само миг,
прекаран в чакане,
и ще съм с теб,
чрез теб ще бъда
себе си.
© Няма Значение Всички права запазени