Трябва да пиша.

Искам да пиша.

Защо ли..?

Защото те виждам,

защото те усещам.

Когато си далеч, тишината ненавиждам

... затварям си очите и погледа ти срещам.

Защото трябва да те има,

трябва да си тук.

Когото и да срещна, слушам истина... но мнима.

А искам да живея истински, макар да не е в рима.

Защото когато сутрин се събудя

и слънцето на прозореца почука,

аз сещам се за тебе...

Ти все странно слънчево ме будиш,

поглеждаш ме и се усмихваш като бебе.

Дали причина, за да пиша дадох ти – не зная.

Но поне е ясно –

с теб се чувствам като в рая.

Затова, когато изглежда, че земята срещу мен стои,

ще се върна при теб.

Не мълчи замаян на вратата,

за всичко друго забрави...

сети се за мен от миналото

                                                  и абстрактно... пак ме обикни.