17.11.2008 г., 7:37

За теб...

1.8K 0 54

 

 

                       Повик бе…
                       мил
                       и толкова тих…
                       със сърцето
                       дочут…
                       дълго чакан
                       докоснал 
                       ме с нежност
                       в кротък миг
                       за мен
                       и за тебе
                       щастлив…
                       Вяра е…
                       Бог
                       и предчувствие…
                       за онази
                       любов
                       от съдбата
                       дарена…
                       когато
                       изгубен
                       си бил
                       и най-малко 
                       готов…
                       Обич е…
                       а 
                       аз Магдалена…
                       в очите ми
                       сълзи
                       и искам с тях
                       нозете 
                       твоите
                       като на
                       Бог
                       да измия
                       сама…
                       с косите
                       си
                       бял, светъл покров
                       насъбрана
                       болка
                       да попия…
                       от живот
                       със святост
                       тъгата
                       тиха
                       да отпия
                       с любов…

 

                       Andrea Bocelli - Power Of Love

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...