Във съня си името ти нежно ще шептя, над сърцето ми ще властваш вечно.
А на яве силно с глас ще го крещя, към теб отнесох се човечно.
Може би проклятие си ти за мен?
За теб душата си продадох.
Може би от мъка уморен, но никога не те предадох.
Застани отново гордо срещу мен и с думи искрени ми го кажи.
Че никой друг не заслужава, моите разплакани за теб очи.
© Борислав Александров Всички права запазени