13.07.2022 г., 11:52

За теб

755 2 1

Без теб живях…
В пустиня дирих капчица вода.
Самотна бях,
в дълги зими, в лед и студ, и мраз.
Безцветна бях…
Бездушен в мен оглежда се града.
Без път вървях…
посоката изгубих нейде в сивата тълпа.

 

Теб търсих…
Дълго, дълго бродих по света.
Теб чаках…
Топъл пристан нека с теб да построя.
Срещнах те…
И в цвят разцъфна свежа пролетта.
Тръгнах с теб…
И имам път, надежда, вяра и летя...

 

Погледна ме
с безкрайна нежност, мека топлина…
В очите ти
видях море, небе, любов и светлина…
В очите ти,
с лазурно синьо, ярко напоени…
Потъвам…
Там се чувствам цветна, силна, окрилена.

 

Докосна ме…
В очакване и зов душата полетя…
Прегърна ме…
Потънах в нежна ласка, лека тишина.
В ръцете ти…
Живея! В тях потърсих любовта…
Дали открих?
Не знам... Това ще каже само вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...