За теб си мисля постоянно,
когато вечер аз заспивам.
И теб сънувам непрестанно,
и теб до себе си намирам.
Когато те погледна неусетно,
намирам нещо още по-прекрасно.
Не виждам в тебе нещо мимолетно,
а нещо вечно тръпнещо и страстно.
А щастието от твоите очи
в моите очи се озарява
и не усещам как дори
ръката ми в теб се озовава.
Света ми често правиш по-красив,
дори когато се опитвам да те мразя
и спирам аз характера си див
от себе си да те предпазя.
Каквото и да казвам аз, помни,
че винаги, докрай ще те обичам!
И в теб намирам всичко, разбери,
завинаги любов ще те наричам!
© Йоана Йосифова Всички права запазени