За Теб (посветено)
Желая да те вкуся сутрин на закуска,
бъди ми първо сутрешно кафе.
Събуди ме, разтърси ме със онази тръпка,
да гори до пръсване моето сърце.
От тялото ми жадно да изсмукваш,
да усетиш с всяка клетка любовта.
Сетивата ми до края да пробуждаш,
докоснеш ли със устни моята душа.
От тебе само искам да съм твоя,
да преобърна малкия ти свят.
Не се страхувай, ще съм твоя опора,
обладай ме пълен с похот и със страст.
И двете ни тела, цели, ще се слеят,
а между нас ще застане само обичта.
Тя ще е наша неизменна подкрепа,
оттук за вечни времена.
бъди ми първо сутрешно кафе.
Събуди ме, разтърси ме със онази тръпка,
да гори до пръсване моето сърце.
От тялото ми жадно да изсмукваш,
да усетиш с всяка клетка любовта.
Сетивата ми до края да пробуждаш,
докоснеш ли със устни моята душа.
От тебе само искам да съм твоя,
да преобърна малкия ти свят.
Не се страхувай, ще съм твоя опора,
обладай ме пълен с похот и със страст.
И двете ни тела, цели, ще се слеят,
а между нас ще застане само обичта.
Тя ще е наша неизменна подкрепа,
оттук за вечни времена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
