За тебе, майко
От допира ти лумва пламък,
от погледа ти - огнени искри.
Усмивката прогонва в мене мрака
и взрив от обич ще дари.
Любовта разкрива нежен порив,
наднича сред парченца от мечти.
Светлината й докосва моя поглед
в неизмерими, неразбрани дълбини.
Болката прокарва жадни длани
в мъглявините на живота и света.
От кална пропаст тебе днес да брани
сред продажна обич, локва от тъга.
Само ти не ме обрече на сълзите,
красиви думи дават ми криле.
Стенат ли в безумие очите,
твоето рамо миг на прошка ще даде.
Огънят в зениците отключва
живот, любов и жажда за мечти.
Дори когато сълзите изричат
нов провал в потайните ъгли.
Твоята любов мига превърна
в отломка сред незнайните води.
Огънят с нов смисъл се завърна
стон надежда в мрака да роди.
Галена Върбева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Върбева Всички права запазени
