17.12.2010 г., 13:40

За тебе, мамо

1.5K 0 4

1. Това е жената, която обожавам

    и цялата си обич на нея давам.

    Ти ме подкрепяше в трудните дни,

    ти бършеше моите солени сълзи.

    Любовта ти, мамо, е чиста и нежна,

    тя миличка е, винаги потребна.

    Понякога те гледам в тъмната стая,

    гледаш към небето и се чудиш къде е рая.

    Приближавам се до теб и сядам до леглото,

    с утеха ти казвам, че приближава доброто.

 

2. Ръцете, загрубели от тежкия труд,

     те за мен са меки като памук.

    Когато бях болна, стоеше до леглото,

    студен компрес държеше върху челото.

    За косите побелели, моля те, прости

    и за всичко лошо ти просто забрави.

    Помниш ли как се пързаляхме с шейна в снега...

    Дължа ти всичко за това, което съм сега.

 

3. За майките животът вечно продължава,

    една майка на детето си вярна завинаги остава.

   В огледалото го няма вече красивия ти лик,

   от лошите проблеми той беше миг.

   И когато един ден си отидеш от Земята,

   ще заплача аз, но гордо ще си вдигна главата.

      Ще те помня и почитам аз до последния си земен час!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....