За тебе, мамо
1. Това е жената, която обожавам
и цялата си обич на нея давам.
Ти ме подкрепяше в трудните дни,
ти бършеше моите солени сълзи.
Любовта ти, мамо, е чиста и нежна,
тя миличка е, винаги потребна.
Понякога те гледам в тъмната стая,
гледаш към небето и се чудиш къде е рая.
Приближавам се до теб и сядам до леглото,
с утеха ти казвам, че приближава доброто.
2. Ръцете, загрубели от тежкия труд,
те за мен са меки като памук.
Когато бях болна, стоеше до леглото,
студен компрес държеше върху челото.
За косите побелели, моля те, прости
и за всичко лошо ти просто забрави.
Помниш ли как се пързаляхме с шейна в снега...
Дължа ти всичко за това, което съм сега.
3. За майките животът вечно продължава,
една майка на детето си вярна завинаги остава.
В огледалото го няма вече красивия ти лик,
от лошите проблеми той беше миг.
И когато един ден си отидеш от Земята,
ще заплача аз, но гордо ще си вдигна главата.
Ще те помня и почитам аз до последния си земен час!
© Мария Иванова All rights reserved.
