За тебе, Татко!
Липсва ми! Отиде си без време,
без да попита колко съм готов.
Един баща, едно парче от мене,
и твърде малко време за живот.
Поплаках тайно зад една завеса -
да плаче мъж на десет, не върви!
Надявах се, че той ще се гордее
от тези неизплакани сълзи...
Надявах се, че някъде отгоре,
където, казват, всеки дух лети,
той тайничко прошепва и се моли:
"Твърд мъж във него, Боже, запази!"
А исках само миг, една минутка,
в която времето да прекроя -
да го прегърна и да го целуна,
а после да му кажа от душа,
че никой няма тук да го забрави,
че в моето сърце той ще тупти
с един отделен ритъм, сътворяващ
реален свят от нашите мечти..
Че мама има мойто детско рамо,
но силно е за двама, и крепи!
Че няма да допусна да прекара
животът си в безсмислени тъги.
Че кака още утре ще накарам
да се усмихне... и да продължи.
Ще мога всичко, тате, обещавам -
една минутка само ми върни !
Но времето ти бе изтекло рано
и няма начин - ти нали прости?
Тъй както аз простих ти, че остави
три рани в три обичащи души!
(на моя баща Димитър)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Всички права запазени
