19.07.2014 г., 18:40

За туй което съм написал

431 0 0

За хиляди неща съм писал
и питам още - за какво?!
И винаги аз търся смисъл...
О, всичко съм видял с око!

 

Доскоро не съм публикувал.
Единствено четях ги сам...
Дори с жена си не общувах.
Аз бях самотник най-голям!

 

И всичко гдето съм написал,
икона бе във моя храм!
На Истината бях орисан.
От думите не ме е срам!

 

 

Разбрах, че това няма смисъл
и по-добре е за света,
да знае какво съм написал,
да може  и мен да чете!

 

От туй не съм очаквал полза,
ни пък вторачване във мен,
за мене то не беше поза
и писах, че бях вдъхновен!
  19.07.2014г. Драгойново

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....