За хиляди неща съм писал
и питам още - за какво?!
И винаги аз търся смисъл...
О, всичко съм видял с око!
Доскоро не съм публикувал.
Единствено четях ги сам...
Дори с жена си не общувах.
Аз бях самотник най-голям!
И всичко гдето съм написал,
икона бе във моя храм!
На Истината бях орисан.
От думите не ме е срам!
Разбрах, че това няма смисъл
и по-добре е за света,
да знае какво съм написал,
да може и мен да чете!
От туй не съм очаквал полза,
ни пък вторачване във мен,
за мене то не беше поза
и писах, че бях вдъхновен!
19.07.2014г. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени