25.02.2007 г., 21:32

За тях двамата

1.2K 0 0
Стъпки, отекващи в мрака,
улица почти безлюдна,
само едно момиче,
потънало в собствените си мисли,
мисли за тях, за тях двамата,
братята изпратени на мисия.
Сълзи се стичат по бузите й,
устните и треперят,
сърцето и се свива.
Мисълта за тях,
мисълта, че може да ги загуби,
я убива бавно и мъчително.
Мисълта, че могат да загинат
не само те, но и други
млади мъже на по двадесет години.
Мисълта за техните родители,
болката, която изпитват,
скръбта, натежала на сърцето им,
всичко това довършва
страдащото сърце на момичето.
Тя вече не е момиче,
тя е блуждаещ призрак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...