За тях двамата
улица почти безлюдна,
само едно момиче,
потънало в собствените си мисли,
мисли за тях, за тях двамата,
братята изпратени на мисия.
Сълзи се стичат по бузите й,
устните и треперят,
сърцето и се свива.
Мисълта за тях,
мисълта, че може да ги загуби,
я убива бавно и мъчително.
Мисълта, че могат да загинат
не само те, но и други
млади мъже на по двадесет години.
Мисълта за техните родители,
болката, която изпитват,
скръбта, натежала на сърцето им,
всичко това довършва
страдащото сърце на момичето.
Тя вече не е момиче,
тя е блуждаещ призрак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Атанасова Всички права запазени