Feb 25, 2007, 9:32 PM

За тях двамата

  Poetry
1.2K 0 0
Стъпки, отекващи в мрака,
улица почти безлюдна,
само едно момиче,
потънало в собствените си мисли,
мисли за тях, за тях двамата,
братята изпратени на мисия.
Сълзи се стичат по бузите й,
устните и треперят,
сърцето и се свива.
Мисълта за тях,
мисълта, че може да ги загуби,
я убива бавно и мъчително.
Мисълта, че могат да загинат
не само те, но и други
млади мъже на по двадесет години.
Мисълта за техните родители,
болката, която изпитват,
скръбта, натежала на сърцето им,
всичко това довършва
страдащото сърце на момичето.
Тя вече не е момиче,
тя е блуждаещ призрак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...