За вас е този тъжен помен...
В памет на всички мои близки, напуснали този свят... и вашите, приятели - вчера беше Задушница...
По калдъръми спъвам се и тичам
във мойто детство - дъхаво и бяло,
и спомени в душата ми надничат,
и ромонът на младост оживяла...
Огнището просветва тихо в мрака,
а дворът плаче, в бурените скрил се,
едно лице поглежда плахо в злака,
и пари пламъкът, угаснал в дните...
Зърната на бъза са толкоз сочни,
и черни, като селските забрадки...
а песента на малкото поточе
отнася вятърът... оттатък...
Оттатък няма студ и зима,
и нищо там не буди спомен...
При вас аз тихичко наминах,
за вас е този тъжен помен...
По калдъръми спъвам се и тичам
във мойто детство - дъхаво и бяло,
и спомени в душата ми надничат,
и ромонът на младост оживяла...
Огнището просветва тихо в мрака,
а дворът плаче, в бурените скрил се,
едно лице поглежда плахо в злака,
и пари пламъкът, угаснал в дните...
Зърната на бъза са толкоз сочни,
и черни, като селските забрадки...
а песента на малкото поточе
отнася вятърът... оттатък...
Оттатък няма студ и зима,
и нищо там не буди спомен...
При вас аз тихичко наминах,
за вас е този тъжен помен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
