За времето и хората
На гоненица, както винаги,
стрелките на часовника играят
и като мънички дечица,
усмихнато една след друга тичат.
Във своята гонитба неуморна
живота ни, уви, завъртат
и доброволно ставаме затворници,
от времето препускащо притиснати.
Съзнаваш ли, приятелю, край нас
светът как бързо се променя
и колко жалки са усилията
живота си да направляваме.
Търчим напред-назад безпомощни,
на вид напълно луднали.
Взаимно все се обвиняваме,
наместо в обич да живеем.
От алчността и завистта увлечени
танцуваме в кръга на времето.
Така било е и тъй ще бъде май –
„Времето е в нас и ние сме във времето.“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Минко Андонов Всички права запазени
