За времето питаш...
Случайно-небрежно...
Тъй близо до мен -
за времето питаш,
но хич не те бива
да скриеш в гласа си
оня акцент –
прекрасен и сладък...
Ах, как те разкривам...
Случайно-небрежно...
Защо ли ти пречи
кичур коса
над лицето ми днес...
Коафьор ти не си...
личи отдалече,
а го приглаждаш
нежно, с финес.
Случайно-небрежно...
Не съм от кристал
и няма да падна...
Защо ли ме хвана?!
Чак не си вярваш!
Добре си разбрал -
„Слънчева съм!“
И няма промяна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
