Nov 23, 2011, 2:47 PM

За времето питаш...

808 0 5

Случайно-небрежно...

Тъй близо до мен -

за времето питаш,

но хич не те бива

да скриеш в гласа си

оня акцент –

прекрасен и сладък...

Ах, как те разкривам...

 

Случайно-небрежно...

Защо ли ти пречи

кичур коса

над лицето ми днес...

Коафьор ти не си...

личи отдалече,

а го приглаждаш

нежно, с финес.

 

Случайно-небрежно...

Не съм от кристал

и няма да падна...

Защо ли ме хвана?!

Чак не си вярваш!

Добре си разбрал -

„Слънчева съм!“

И няма промяна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...