23 нояб. 2011 г., 14:47

За времето питаш...

813 0 5

Случайно-небрежно...

Тъй близо до мен -

за времето питаш,

но хич не те бива

да скриеш в гласа си

оня акцент –

прекрасен и сладък...

Ах, как те разкривам...

 

Случайно-небрежно...

Защо ли ти пречи

кичур коса

над лицето ми днес...

Коафьор ти не си...

личи отдалече,

а го приглаждаш

нежно, с финес.

 

Случайно-небрежно...

Не съм от кристал

и няма да падна...

Защо ли ме хвана?!

Чак не си вярваш!

Добре си разбрал -

„Слънчева съм!“

И няма промяна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Лозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...