23 нояб. 2011 г., 14:47

За времето питаш...

811 0 5

Случайно-небрежно...

Тъй близо до мен -

за времето питаш,

но хич не те бива

да скриеш в гласа си

оня акцент –

прекрасен и сладък...

Ах, как те разкривам...

 

Случайно-небрежно...

Защо ли ти пречи

кичур коса

над лицето ми днес...

Коафьор ти не си...

личи отдалече,

а го приглаждаш

нежно, с финес.

 

Случайно-небрежно...

Не съм от кристал

и няма да падна...

Защо ли ме хвана?!

Чак не си вярваш!

Добре си разбрал -

„Слънчева съм!“

И няма промяна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Лозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...