21.11.2017 г., 12:00  

За всеки случай

1.7K 14 24

Осъдих  миналото си без жалост,

за грешките дълбоко съжалих.

Това, което се е преживяло

не се побира във единствен стих...

 

Без право на помилване присъда!

Естествено – при много строг режим!

От утре смятам праведен да бъда,

с недъзите ми ще се разделим!...

 

Проблемът е дали ще имам време

аз новия си образ да градя?

Живот назаем трябва да си взема,

отсрочка да поискам от смъртта...

 

Но няма да повторя греховете,

и с дяволите ще се справям сам!

За всеки случай после на Небето,

обилно да ме прекадят с тамян!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Лиа!...
  • Абе и аз го съдя това " пусто минало" ала още не ми се ще да ме прикадяват с тамян.
    А, пък с недъзите си няма как да се разделя - вече съм ги утвърдила като част от моето "Аз". Като си ги оглеждам скептично, май не пречат на никого, освен на мен си, затова сега няма да ги махам. Пак ме вдъхнови, Роби! Твоите рими всеки път карат мислите ми да хвърчат по други писти, поизостанали и прашасали от времето. Но - ти си знаеш - задължително в любими!
  • Нина, Мария, благодаря за вниманието!...Хубава вечер ви желая!...
  • Силно и впечатляващо произведение! Браво за написаното, два пъти браво за поантата, Роби!
  • Усмихна ме...Даваш обет....

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...