За втори път
За втори път
Отиваш ли си? Моля те, почакай!
Аз нямам вече нищо да ти дам.
Свещицата, угаснала сред мрака,
стопи се мълком в утринния храм.
Ти тръгваш си, свободен от причини,
нарамил само куфари с вина.
Ръцете ми крещят към теб: "Стопли ни!",
но късно е за малко топлина.
Остана само споменът прощален,
но ти недей, за мене не тъжи.
Понякога и в чашите кристални
отровата натрапчиво лежи.
Изпихме я със теб наместо вино.
Преглътнахме си даже гордостта.
Отиваш си, свободен от причини.
Свободен си дори от любовта.
Почакай само няколко минути.
Повярвай ми, не ще те задържа.
А после и молитвите нечути,
и болката ни, дето натежа,
излей ги върху мене като пясък.
Забивай ги в сърцето ми със нож.
Не ще да чуеш сетния ми крясък,
и няма да проплача, че си лош
към тази, дето вчера си обичал.
За мене, ако можеш - забрави.
Дано откриеш друга, по-различна,
дано душата вече не кърви,
дано са ти по-сребърни крилете
и щастието бъде ти другар.
Дано да литнеш досами небето,
далеч от всекидневния пожар.
А аз ще бъда тук, наместо огън.
Ще топля с устни нашето легло
и дланите си даже, ако мога.
Тъй, както с мен и тебе е било.
На тръгване за кратко те прегръщам.
Букет от рози ще ти набера,
но моля те - при мен не се завръщай.
За втори път тогава ще умра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
!!
