12.11.2024 г., 11:06

За вярата

470 1 1

 

 

Светът приключи с този ден,

поседна плах и уморен...

 

Как вярата едва угасна?! 

 

Дали все още се вълнува?

Нима отново нея чувам?

 

Да, вярата е тъй прекрасна!

 

Светът сега е дисонанс. 

Забравен шепот ли е Брамс?

 

А вярата нощес ли свети?

 

И след последните следи,

светът е пак като преди...

 

Да, вярата, роди куплети!

 

Светлина ще се разпръсне,

светът отново ще възкръсне.

 

Ще бъде вярата ни цвете!

Сега! Во всеки!

 

Запомнете!

 

Детелина И.Стефанова 🍀✍️

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оптимизъм на финала, въпреки зададените въпроси преди това.
    Харесва ми!🙏
    Поздравления,Детелина!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...