Светът приключи с този ден,
поседна плах и уморен...
Как вярата едва угасна?!
Дали все още се вълнува?
Нима отново нея чувам?
Да, вярата е тъй прекрасна!
Светът сега е дисонанс.
Забравен шепот ли е Брамс?
А вярата нощес ли свети?
И след последните следи,
светът е пак като преди...
Да, вярата, роди куплети!
Светлина ще се разпръсне,
светът отново ще възкръсне.
Ще бъде вярата ни цвете!
Сега! Во всеки!
Запомнете!
Детелина И.Стефанова 🍀✍️
© Детелина Стефанова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
